Родих се вдън земя
сред пламък и страст,
а когато пораснах,
поисках да бъда
далеч от нечия власт.
Сега вече корят ме,
че всичко по пътя си
заливам с огън,
но влюбените сърца
са от мен родом.
Вземете от мен
като дар
топлината,
с която земята завивам.
И нека в сърцата ви
да не пониква коприва...
© Вили Тодоров All rights reserved.
!)
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
