Изпращам ти ангел,
който да бди над съня ти.
В поредната нощ, във която
безсънна стоя срещу теб.
Обичам да гледам чертите красиви,
потънали в омаята на съня;
а в мене копнеж и желания диви
преплитат се с мечтите от деня.
Мечтая си отново да си в мен.
Да горим, да тлеем и да гаснем.
Но винаги заедно да сме
в желанията тъй човешки.
...
Погледах те още минутка,
завих те, запомних ти устните
останали ненацелувани, сами.
Отидох си в стаята и заспивайки
си мислех за своята любов...
© Светлана Тимофеева Todos los derechos reservados