Чии сълзи огрява утрото

                                                в зелената трева?

Чии ръце целува залезът

                                               в синята вода?

Чие лице рисува споменът

                                               с огнена боя?

Едно момиче танцува

                                      под дъжда

танц на любовта,

                                  танц на лудостта.

Бавно движи тялото си

                                         тя сега,

бавно, в ритъм...

                                непознат.

Приканва я морето,

                                   прегръща я нощта,

изпраща я

                  целият  останал свят.

Зове я вече

                   тъмнината,

за нея пее

                  песента.

А момичето

                  все танцува

там,

                 в далечината,

танц на младостта,

                             танца на смъртта.