Чии сълзи огрява утрото
в зелената трева?
Чии ръце целува залезът
в синята вода?
Чие лице рисува споменът
с огнена боя?
Едно момиче танцува
под дъжда
танц на любовта,
танц на лудостта.
Бавно движи тялото си
тя сега,
бавно, в ритъм...
непознат.
Приканва я морето,
прегръща я нощта,
изпраща я
целият останал свят.
Зове я вече
тъмнината,
за нея пее
песента.
А момичето
все танцува
там,
в далечината,
танц на младостта,
танца на смъртта.
© Теодора Николова Все права защищены