30 jun 2012, 12:32

Изправяне на кулата в Пиза

  Poesía » Otra
1.1K 0 27
Не ми приписвайте
добри черти,
които нямам,
нито пък съм искал.
Човекът в мен
до смърт се суети,
а и не знам дали
си струва рискът.
  Говорите: дискретен
бил съм, мил
и дваж по нисък
даже и от троскот.
Пилат ръце
дискретно е измил,
а после е отвел
към кръста Господ.
  И думите - разправяте
надлъж -
ми служат верно
с пристрастеност съща.
Удобни дрехи са,
но неведнъж
хастарът им изящен
се обръща.
  Бълнувате ли?
Или пък греша...
че в моите очи
съм скътал сила.
Гърбата ли е
нечия душа
и мантия дори
не би я скрила.
  И даже чувам
някой как крещи,
че съм раздал
последната си риза.
Тъй прави сте.
Я гледай само ти,
направо като
кулата във Пиза!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесах! Много!
  • Продължавай да раздаваш от себе си.
  • Интересни заглавие и сюжет
  • За мене три от пет са прекрасни. После не те усещам. Не си ти. Но коя съм аз да критикувам? Поздрави!
  • Благодаря ви:

    Довереница (Дочка Василева)
    zelena (Силвия Райчева)
    beti (Бехрин )
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА)
    Eko70 (Веселин Динчев)
    Mariq_Vergova (Мария Вергова)

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....