19 nov 2022, 9:13

Изпукване

1.3K 0 0

Влюбих се още в мига, в който те зърнах,

В очите ти,
В пръстите, с които оправяш косата си,
В прехапаните устни. 
В носа. 
Да ми пазиш дупето, 
Да ми пазиш белега, 
И Гласа ти да чувам - цветната флейта, 
с която надпяваш грохота на сивите клавиши. 

 

Тръгнах след теб, 
Да науча астрология, 
Да подредя звездите, 
Да повтарям всяка крачка. 
Голямото куче, поело по следата на своята Сириус, 
Вперило поглед в изгрева, 
Очертал твоята сянка. 

 

Сто нощи тишина. 

 

Сто липи ми напомнят всяка пролет, 
Как ухае дъхът ти, когато се смееш. 

 

Сто пъти затварям очи, 
Да спра, да виждам танца на гърдите ти, когато вдишваш. 

 

И си казвам - забрави я. 
Не е твойто пътуване. 
Този полет затворен е. 
Не теб чака. 
Отивай си. 

 

И сега завърташ шия,
Изпуква,
Искам да чувам този звук много сутрини,
Докато лежиш на ръката ми. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Боромир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...