Как израстнахте бързо...
Сякаш някой ви гони.
Плисна време - изтече, като счупена стомна.
Нека чуя гласа ви. Не, не с телефони.
Спрете само за малко.
Щастие да си спомня.
Всяка рана ще вържа.
Ще пригладя крилцата.
Няма да ви напътствам...
Обещавам ви, няма!
Чакат пътища много.
С вас върти се Земята.
Моят път е обаче, само с думата: "Мама".
Във сърцето си кътам и мечтите ви смели
с орисия за слънце.
С вас късметът да крачи!
Знам, че бързате...
Бързайте! С младостта отлетели...
Аз ли?
Аз съм добре. И не плача.
Не плача...
© Деа Todos los derechos reservados