2 abr 2021, 17:08

Израстване

  Poesía
1.1K 10 33

Как израстнахте бързо...
Сякаш някой ви гони.
Плисна време - изтече, като счупена стомна.
Нека чуя гласа ви. Не, не с телефони.
Спрете само за малко.
Щастие да си спомня.
Всяка рана ще вържа.
Ще пригладя крилцата.
Няма да ви напътствам...
Обещавам ви, няма!
Чакат пътища много.
С вас върти се Земята.
Моят път е обаче, само с думата: "Мама".
Във сърцето си кътам и мечтите ви смели
с орисия за слънце.
С вас късметът да крачи!
Знам, че бързате...
Бързайте! С младостта отлетели...
Аз ли?
Аз съм добре. И не плача.
Не плача...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, Бисерка и Кирил!
  • Много е трогателно и нежно! Разплака ме!
  • Всяко дете, орисано с Любов винаги ще се връща към топлинката на майчините длани...
    Поздравче!
  • Роси, Светле, благодаря!❤
  • Вълнуващ стих, разплаках се! Кога отлетя това време, така и не разбрахме! Много топло и грижовно си го написала, Деа!! Поздравления!! ❤

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...