Apr 2, 2021, 5:08 PM

Израстване

  Poetry
1.1K 10 33

Как израстнахте бързо...
Сякаш някой ви гони.
Плисна време - изтече, като счупена стомна.
Нека чуя гласа ви. Не, не с телефони.
Спрете само за малко.
Щастие да си спомня.
Всяка рана ще вържа.
Ще пригладя крилцата.
Няма да ви напътствам...
Обещавам ви, няма!
Чакат пътища много.
С вас върти се Земята.
Моят път е обаче, само с думата: "Мама".
Във сърцето си кътам и мечтите ви смели
с орисия за слънце.
С вас късметът да крачи!
Знам, че бързате...
Бързайте! С младостта отлетели...
Аз ли?
Аз съм добре. И не плача.
Не плача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, Бисерка и Кирил!
  • Много е трогателно и нежно! Разплака ме!
  • Всяко дете, орисано с Любов винаги ще се връща към топлинката на майчините длани...
    Поздравче!
  • Роси, Светле, благодаря!❤
  • Вълнуващ стих, разплаках се! Кога отлетя това време, така и не разбрахме! Много топло и грижовно си го написала, Деа!! Поздравления!! ❤

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...