11 mar 2023, 13:16  

Израстване 

  Poesía
275 1 2

Изгубих я своята мъничка вяра,
в огромния, пъстрия  свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.

Сега пред икона очите си свела,
повтарям стиха си през ред.
Претъпкани църквите - само в неделя,
а попът – с венчавки зает.

Венчава  лъстта, развенчава светците,
лъжливи пророците бол.
А Бог натъжен, там сред нищите скрит е,
не чини и пукнат обол,

тъй дребничка моята вяра в живота,
светличе по пътя нелек.
И нося си кръста, човешка Голгота,
полека раста до... Човек.  

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??