11.03.2023 г., 13:16 ч.  

Израстване 

  Поезия
205 1 2

Изгубих я своята мъничка вяра,
в огромния, пъстрия  свят,
тя семенце беше на стрък непокарал,
от тези в снега що цъфтят.

Сега пред икона очите си свела,
повтарям стиха си през ред.
Претъпкани църквите - само в неделя,
а попът – с венчавки зает.

Венчава  лъстта, развенчава светците,
лъжливи пророците бол.
А Бог натъжен, там сред нищите скрит е,
не чини и пукнат обол,

тъй дребничка моята вяра в живота,
светличе по пътя нелек.
И нося си кръста, човешка Голгота,
полека раста до... Човек.  

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??