19 may 2019, 18:40

Изречено на глас

2K 14 31

 

Погледна ме в очите и ми каза,

че можеш да обичаш само мен

и двамата потънахме в екстаза

на този ден, с вълшебство зареден.

 

Поехме по трънливата пътека

с преплетени ръце, съвсем сами,

без страх, без колебание, полека,

повярвали в звездата си за миг.

 

И падахме и ставахме отново,

потъвахме в дълбоките води,

изплувахме разкаяни, готови

да бъдем по-открити от преди.

 

За грешките платихме много скъпо,

заблудите изстрадахме до край!

Светът не пожела да ни отстъпи

частица от жадувания Рай!

 

Но винаги в сърцето ще запазя

една следа от спомен съкровен

когато ме погледна и ми каза,

че вечно ще обичаш само мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елка Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за вниманието към творчеството ми, Калине! Трогната съм!
  • Прекрасно! Дано и да си е спазил клетвата!
  • Мария, искрени благодарности за чудесния коментар! Задължена съм ти!
  • Прекрасно е, Еличка! Една феерична нежност наднича от всяка твоя дума и прави чувствата кристално чисти!
    Поднасям ти аплодисменти!
  • Благодаря ти искрено, Деница! Желая ти вдъхновение и успехи!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...