19 мая 2019 г., 18:40

Изречено на глас

2K 14 31

 

Погледна ме в очите и ми каза,

че можеш да обичаш само мен

и двамата потънахме в екстаза

на този ден, с вълшебство зареден.

 

Поехме по трънливата пътека

с преплетени ръце, съвсем сами,

без страх, без колебание, полека,

повярвали в звездата си за миг.

 

И падахме и ставахме отново,

потъвахме в дълбоките води,

изплувахме разкаяни, готови

да бъдем по-открити от преди.

 

За грешките платихме много скъпо,

заблудите изстрадахме до край!

Светът не пожела да ни отстъпи

частица от жадувания Рай!

 

Но винаги в сърцето ще запазя

една следа от спомен съкровен

когато ме погледна и ми каза,

че вечно ще обичаш само мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за вниманието към творчеството ми, Калине! Трогната съм!
  • Прекрасно! Дано и да си е спазил клетвата!
  • Мария, искрени благодарности за чудесния коментар! Задължена съм ти!
  • Прекрасно е, Еличка! Една феерична нежност наднича от всяка твоя дума и прави чувствата кристално чисти!
    Поднасям ти аплодисменти!
  • Благодаря ти искрено, Деница! Желая ти вдъхновение и успехи!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...