Изречено под камък
Ти... не подозираш...
колко ми е трудно да мълча...
От инат, от болка...
чак до... глупост...
С остри токчета, с обувки черни
нахлува побеснялата тъга,
пробожда думите
и със злоба се завърта на петите си...
Тогава
във вишневи фонтани
неукротимо блъска се кръвта.
Пулсират луди бризове
в премрежените вени.
Прегракнала от викове -
съвсем останала без глас,
кристализира самотата
в бучка ледена...
Ще падна вече, но... не,
не на този тротоар.
Твърде нисък е и може да спаси главата ми...
Пък и грозни са му плочките -
не ми отиват на оредялата коса,
ще загрозят и рижото,
останало в брадата ми...
Ти... не разбираш
колко ми е трудно да мълча,
когато искам да прошепна
думи за обичане...
Потънала - душата ми
бездънно търси бряг...
Висок и стръмен.
Да политне...
© Красимир Чернев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Такава топлина и спокойствие излъчва, че веднага ме грабна!
-
Бездънно търсене на бряг..., че още "пулсират луди бризове в премрежените вени."
Поздравления за рождения ден и за толкова човечното, деликатно, някак фино постигане на внушения, за въздействащата поезия! -
Още самото заглавие подсказва драматичния сблъсък между мълчанието и душевните бунтове, предадени в текста образно и убедително.
Наред с всичко друго, твоите стихове показват достойнствата на свободния стил, Краси.
Сега научих за Рождения ти ден .
Нека Празникът продължава в сърцето и в дните ти!
Бъди здрав!
-
"Пулсират луди бризове
в премрежените вени.
Прегракнала от викове -
съвсем останала без глас,
кристализира самотата
в бучка ледена...
...
Ти... не разбираш
колко ми е трудно да мълча,
когато искам да прошепна
думи за обичане..."
Честит рожден ден и от мен!
Бъди здрав1 -
Честито и от мен(все още днес е)
И продължавай с думите да зидаш
красиви кули пълни със поезия.
Любов и много сбъднати мечти -
Да, Таня има право, стилът е разпознаваем. В началото има доста "мастило" но авторът внася известна доза самоирония у лирическия, и тя, както и финалния куплет, значително просветляват произведението.
Бъди здрав, Рожденико! -
!!!
-
“Тогава
във вишневи фонтани
неукротимо блъска се кръвта.
Пулсират луди бризове
в премрежените вени.
Прегракнала от викове -
съвсем останала без глас,
кристализира самотата
в бучка ледена...“
Е това ме изпълни...
Красота отвсякъде!
Привет! -
Сърдечно ви благодаря, ценя вниманието и топлите ви думи,
Таня, Рада, Младене, Зап, Арман, Дани,
Валдемар, Валя, Мая, Жани и Ивон! -
Поздравления!
-
Избууут камъчето
Много тихо на глас си го прочетох.
Толкова е хубаво...
Честит да си, Краси! -
Красиво мълчиш. Честит рожден ден
-
Честит рожден ден, скъпи приятелю, там на високия и стръмен бряг, някъде в съседство с мен, до самотата! Само не политай, трябваш ни още - иначе кой ще изкачва тези висоти ...? Мъжка прегръдка!
-
Комплименти!
-
Оставам с впечатлението, че си се пооръсил в тази криза, с предоволната почерпка, която си ни поднесъл. Благодаря, за което! ...И честит празник!
-
Мълчанието се натрупва с годините като неизбежност...Благодарност, че приемаме поезия ти като съпреживяна. Ще се присъединя към пожеланията за здраве и вдъхновение!
-
Лошото е, че остаряваме само външно, а отвътре си оставаме все същите. А любовта на другите към нас се нуждае и от външното, колкото и красиво да е вътрешното. Оттам започва житейската драма.
Поздравление за творбата, Краси и честит Рожден ден! Бъди здрав, обичан и пиши все така хубаво! -
Не зная как да коментирам!"Пулсират луди бризове в премрежените вени"– това е нещо, което можеш да напишеш само ти. Много ми е близко като състояние! Честит Рожден ден утре и бъди все така вдъхновение за повечето от нас! Благодаря ти за поезията!
-
Краси, от мен доказано не става птица, изпитвам почти фобиен страх от висини, но сигурно и с бастун да съм в ръката, душата ми пак ще кръстосва простора.
Стихото ли... Красимир-Чернево
ПП Не се стряскай от многото любови, Една ги слага в малкия си джоб!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
