14 янв. 2015 г., 20:23

Изречено под камък

1.5K 1 19

Ти... не подозираш...

колко ми е трудно да мълча...

От инат, от болка...

чак до... глупост...

С остри токчета, с обувки черни

нахлува побеснялата тъга,

пробожда думите

и със злоба се завърта на петите си...

Тогава

във вишневи фонтани

неукротимо блъска се кръвта.

Пулсират луди бризове

в премрежените вени.

Прегракнала от викове -

съвсем останала без глас,

кристализира самотата

в бучка ледена...

 

Ще падна вече, но... не,

не на този тротоар.

Твърде нисък е и може да спаси главата ми...

Пък и грозни са му плочките -

не ми отиват на оредялата коса,

ще загрозят и рижото,

останало в брадата ми...

 

Ти... не разбираш

колко ми е трудно да мълча,

когато искам да прошепна

думи за обичане...

Потънала - душата ми

бездънно търси бряг...

Висок и стръмен.

Да политне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Такава топлина и спокойствие излъчва, че веднага ме грабна!
  • Бездънно търсене на бряг..., че още "пулсират луди бризове в премрежените вени."
    Поздравления за рождения ден и за толкова човечното, деликатно, някак фино постигане на внушения, за въздействащата поезия!
  • Още самото заглавие подсказва драматичния сблъсък между мълчанието и душевните бунтове, предадени в текста образно и убедително.

    Наред с всичко друго, твоите стихове показват достойнствата на свободния стил, Краси.

    Сега научих за Рождения ти ден .
    Нека Празникът продължава в сърцето и в дните ти!
    Бъди здрав!
  • "Пулсират луди бризове
    в премрежените вени.
    Прегракнала от викове -
    съвсем останала без глас,
    кристализира самотата
    в бучка ледена...
    ...
    Ти... не разбираш
    колко ми е трудно да мълча,
    когато искам да прошепна
    думи за обичане..."

    Честит рожден ден и от мен!
    Бъди здрав1
  • Честито и от мен(все още днес е)
    И продължавай с думите да зидаш
    красиви кули пълни със поезия.
    Любов и много сбъднати мечти

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...