Изстине ли коренът...
От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.
Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.
Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.
Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.
Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
