Изстине ли коренът...
От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.
Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.
Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.
Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.
Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
