От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът. ...