Изстине ли коренът...
От очите ми капеха кестени,
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.
Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.
Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.
разсъблечени, гладки, невръстни,
и се сливаха с тъжните песни,
за да може смехът да възкръсне.
А от техните ризи назъбени,
разкървени до черно, зениците
светлината болезнено пъдеха
и се впиваха в злостни езици те.
И сърцето засилваше ритъма,
сякаш биеха сто барабана.
Казват, с болката лесно се свиквало,
щом е щракнал във тебе капанът.
Ала в стая без светли прозорци,
с катинар на вратата за изход
и стените са с твърди мазоли,
с проблясващи кестенни истини.
Щом сезонът да капят отмине,
цветове ще напомнят за нови.
Ала коренът, ако изстине,
няма нужда дори от сезони.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
