Изстрадах те вече до край, до утайка, изпих те!
В чашата събирах сълзите,
изстрадах те вече до край,
до утайка,
изпих те.
Ръка протегнах,
за да те хвана,
беше време отвън да те оставя.
Отвън, на студено,
пред мойта врата.
Спомените от чекмеджето да извадя.
Да ги пусна на свобода - назад.
изстрадах те вече до край,
до утайка,
изпих те.
Ръка протегнах,
за да те хвана,
беше време отвън да те оставя.
Отвън, на студено,
пред мойта врата.
Спомените от чекмеджето да извадя.
Да ги пусна на свобода - назад.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристина Славова Todos los derechos reservados
