В чашата събирах сълзите,
изстрадах те вече до край,
до утайка,
изпих те.
Ръка протегнах,
за да те хвана,
беше време отвън да те оставя.
Отвън, на студено,
пред мойта врата.
Спомените от чекмеджето да извадя.
Да ги пусна на свобода - назад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse