Изстрадах те вече до край, до утайка, изпих те!
В чашата събирах сълзите,
изстрадах те вече до край,
до утайка,
изпих те.
Ръка протегнах,
за да те хвана,
беше време отвън да те оставя.
Отвън, на студено,
пред мойта врата.
Спомените от чекмеджето да извадя.
Да ги пусна на свобода - назад.
изстрадах те вече до край,
до утайка,
изпих те.
Ръка протегнах,
за да те хвана,
беше време отвън да те оставя.
Отвън, на студено,
пред мойта врата.
Спомените от чекмеджето да извадя.
Да ги пусна на свобода - назад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кристина Славова Все права защищены
