Изстрадано вече копнение

Привикнах да искам невъзможното. Да чакам безмълвна решения.

Да пия чай с мента, глог или роза. С утайка от мляко. В безцелие. 

Сега до теб толкова е хубаво вчерното стихване в делника.

В неделя Луната ще ми се мръщи, но ще вади теб с пръсти - от вените...

Говоря. С възвишена притихналост. Говоря ти тихо, но влюбено.

Забравям за всичко потиснато. Забравям за всичко не-сбъднато...

Не свикнах да искам и възможното. Да вярвам, че ти си влечение.

И мразя. Да изпадам в безпомощно, изстрадано вече копнение...