Изтанцувани вини

Косите ми от мълнии са. Палави.

Кроя си шлейф от нощната тъма.

И идвам непоканена на бала ви,

звездици. Ще танцувам и сама.

От мислите ми непокорно рошави,

в душата никнат огнени цветя,

затуй, сестри, с най-ярката от коша ви,

нощта си като ден ще осветя.

Приемате ли ми кажете щурата

живееща от звуци и слова,

която все си губи партитурата,

по слух, по усет кара... Затова,

не ѝ остана нищичко за губене,

една Вселена, няколко луни

и вятър, който невъзможно влюбен е,

и светли изтанцувани вини...

https://youtu.be/NGorjBVag0I?si=mVBbkh6D02wwrAx8