31 dic 2024, 8:42

Източни напеви

429 1 0

Коя си ти? Дошла от свят далечен,

укрила във косите си от слънцето зари,

превърнала съня ми в неспокоен блян

и в страст забравените ми мечти...

 

Отрова или лек за вечните си рани

в усмивката ти нежна ще намеря аз?

Спасение ли във очите си прикриваш

или пък пътя към последния ми час?

 

За мене винаги по-мека от водата си,

оазис в мрачната пустиня на дълга.

Изпълваш със смеха си тишината ми,

даряваш с пристан скитащата ми душа.

 

Не знам коя си, но загадка остани си.

Животът свой в ръцете ти предавам.

Щом господар съм на сърцето твое,

готов съм в битките да побеждавам.

 

 

P.S. Вдъхновено от романа "Харем" на Колин Фалконър

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...