Dec 31, 2024, 8:42 AM

Източни напеви

  Poetry » Love
432 1 0

Коя си ти? Дошла от свят далечен,

укрила във косите си от слънцето зари,

превърнала съня ми в неспокоен блян

и в страст забравените ми мечти...

 

Отрова или лек за вечните си рани

в усмивката ти нежна ще намеря аз?

Спасение ли във очите си прикриваш

или пък пътя към последния ми час?

 

За мене винаги по-мека от водата си,

оазис в мрачната пустиня на дълга.

Изпълваш със смеха си тишината ми,

даряваш с пристан скитащата ми душа.

 

Не знам коя си, но загадка остани си.

Животът свой в ръцете ти предавам.

Щом господар съм на сърцето твое,

готов съм в битките да побеждавам.

 

 

P.S. Вдъхновено от романа "Харем" на Колин Фалконър

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...