22 mar 2007, 14:22

Изтрих тъгата от очите ти

  Poesía
1.3K 0 30

Очите ти видях в сълзи да плуват.

Самотни бяха във огромен океан.

Вълни от мъка в тях бушуват

и аз се давех безнадеждно там.

 

Спаси ме блесналото слънце.

С лъчите си донесе свобода.

Ръце горещи аз протегнах

и ти изтрих последната сълза.

 

Прегърнах те в прегръдката си нежна.

„ Обичам те! ” с целувка подпечатих.

Тъгата ти изгоних от душата вечна.

И щастие към нея със любов изпратих.

 

В очите ти видях сълзи да плуват.

Блестяха те като звезди в небето.

Във тях оглеждах се и се любувах

на радостта и музиката на сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...