Изтрих тъгата от очите ти
Очите ти видях в сълзи да плуват.
Самотни бяха във огромен океан.
Вълни от мъка в тях бушуват
и аз се давех безнадеждно там.
Спаси ме блесналото слънце.
С лъчите си донесе свобода.
Ръце горещи аз протегнах
и ти изтрих последната сълза.
Прегърнах те в прегръдката си нежна.
„ Обичам те! ” с целувка подпечатих.
Тъгата ти изгоних от душата вечна.
И щастие към нея със любов изпратих.
В очите ти видях сълзи да плуват.
Блестяха те като звезди в небето.
Във тях оглеждах се и се любувах
на радостта и музиката на сърцето.
© Христо Костов All rights reserved.
хубаво е че има мъже като теб.
