Тишината вече ми е някак сладка,

пропита от гласа ти в мислите ми,

не различавайки шума от мрака,

във въздуха нахлуват истини.

Щастието има своята цена,

която сурово плаща невинното сърце,

сълзите превръщат златото в ръжда,

полепваща по студените ръце.

Картините бавно избледняват,

но върху старата боя, новата искри,

духовете слаби лесно се предават,

а от разбитите мечти само как боли...

Розите с бодлите си наказват,

всеки път невинна плът раздират,

имат ги, за да се предпазват,

но нараняват себе си и даже не разбират.