Изтръпвам!

Poesía

809 0 0

Изтръпвам,

но не знам дали е от студ!

Усещам тръпки,

съзнание на луд.

Сълзите се стичат по лицето!

Топли са! Усещам контраст.

Следи оставят по сърцето!

Дълбоки са! Приличат на пропаст.

Ръцете ти са така нежни,

докосват душата ми!

А думите ми прилежни

как скриват самотата ми!

Изтръпвам,

но знам, че не е от студ!!

Усещам тръпки по цялото тяло.

Разбрах! Обичаш съзнанието ми полудяло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0