Изтръпвам!

Poesía

812 0 0

Изтръпвам,

но не знам дали е от студ!

Усещам тръпки,

съзнание на луд.

Сълзите се стичат по лицето!

Топли са! Усещам контраст.

Следи оставят по сърцето!

Дълбоки са! Приличат на пропаст.

Ръцете ти са така нежни,

докосват душата ми!

А думите ми прилежни

как скриват самотата ми!

Изтръпвам,

но знам, че не е от студ!!

Усещам тръпки по цялото тяло.

Разбрах! Обичаш съзнанието ми полудяло!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0