25.01.2014 г., 16:57

Изтръпвам!

805 0 0

Изтръпвам,

но не знам дали е от студ!

Усещам тръпки,

съзнание на луд.

 

Сълзите се стичат по лицето!

Топли са! Усещам контраст.

Следи оставят по сърцето!

Дълбоки са! Приличат на пропаст.

 

Ръцете ти са така нежни,

докосват душата ми!

А думите ми прилежни

как скриват самотата ми!

 

Изтръпвам,

но знам, че не е от студ!!

Усещам тръпки по цялото тяло.

Разбрах! Обичаш съзнанието ми полудяло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...