Изтръпвам!

Poetry

813 0 0

Изтръпвам,

но не знам дали е от студ!

Усещам тръпки,

съзнание на луд.

Сълзите се стичат по лицето!

Топли са! Усещам контраст.

Следи оставят по сърцето!

Дълбоки са! Приличат на пропаст.

Ръцете ти са така нежни,

докосват душата ми!

А думите ми прилежни

как скриват самотата ми!

Изтръпвам,

но знам, че не е от студ!!

Усещам тръпки по цялото тяло.

Разбрах! Обичаш съзнанието ми полудяло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0