Izumrudkata (Катя)
22 290

23 sept 2018, 10:15

Изтъкани от звездна материя

Poesía

439 3 8

кадифено в нас се преплитат

красота и изящество...

в лунния бал сред звездите!

Неуморно стича се времето

и показва ни пътя на доброта,

любов, магнетичност...

на лунния бал сред звездите!

И преминавайки през времето

и през пространството

се издигаме в своята същност!

Вяра, надежда и светли пътеки

ни чертаят път сред звездите!

Лунен сняг - а после небесна сълза

се стича по светлия лъч на душата

и заблестява в утрото на новия ден

за едно светло и ново начало...!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Izumrudkata (Катя)

Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавите думи!

Честит празник на поезията и музиката!
Мили приятели, пожелавам ви много здраве, радост
и творческо дръзновение.Нека музата бди над вас
за да се насладим на прекрасните стихове и музика!
Бъдете благословени!

Потапям перото в синьо мастило
и то само се понася и записвам
на белия лист какво ми говори душата...
Докосвам звездите с луната танцувам
и се усмихвам на мечтите красиви...
Тогава душата нежно притихва
до следващия миг изпълнен
със вълшебства - потапям перото
в мастилото синьо и оставям следа
по- снежно белия лист...

2018-10-01T23:13:42+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

В тази поезия има колкото загадъчност толкова и кодиран оптимизъм.
Харесах!

2018-09-29T15:40:10+03:00
Izumrudkata (Катя)

Лили, много се радвам да те видя на моята страница!

2018-09-27T21:59:45+03:00
Kalia1117 (Лили Вълчева)

Благодаря, че прочетох!

2018-09-25T00:52:15+03:00
Izumrudkata (Катя)

Младене, благодаря ти за прекрасния коментар!
Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
Василка и Стойчо благодаря ви от сърце!
Пожелавам ви хубав ден и много успехи!

2018-09-24T14:59:34+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0