23 sept 2018, 10:15

Изтъкани от звездна материя

  Poesía
437 3 8

Изтъкани от звездна материя

кадифено в нас се преплитат

красота и изящество...

в лунния бал сред звездите!

 

Неуморно стича се времето

и показва ни пътя на доброта,

любов, магнетичност...

на лунния бал сред звездите!

 

И преминавайки през времето

и през пространството

се издигаме в своята същност!

Вяра, надежда и светли пътеки

ни чертаят път сред звездите!

 

Лунен сняг  - а после небесна сълза

се стича по светлия лъч на душата

и заблестява в утрото на новия ден

за едно светло и ново начало...!

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавите думи!

    Честит празник на поезията и музиката!
    Мили приятели, пожелавам ви много здраве, радост
    и творческо дръзновение.Нека музата бди над вас
    за да се насладим на прекрасните стихове и музика!
    Бъдете благословени!

    Потапям перото в синьо мастило
    и то само се понася и записвам
    на белия лист какво ми говори душата...
    Докосвам звездите с луната танцувам
    и се усмихвам на мечтите красиви...
    Тогава душата нежно притихва
    до следващия миг изпълнен
    със вълшебства - потапям перото
    в мастилото синьо и оставям следа
    по- снежно белия лист...
  • В тази поезия има колкото загадъчност толкова и кодиран оптимизъм.
    Харесах!
  • Лили, много се радвам да те видя на моята страница!
  • Благодаря, че прочетох!
  • Младене, благодаря ти за прекрасния коментар!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Василка и Стойчо благодаря ви от сърце!
    Пожелавам ви хубав ден и много успехи!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...