23 сент. 2018 г., 10:15

Изтъкани от звездна материя

436 3 8

Изтъкани от звездна материя

кадифено в нас се преплитат

красота и изящество...

в лунния бал сред звездите!

 

Неуморно стича се времето

и показва ни пътя на доброта,

любов, магнетичност...

на лунния бал сред звездите!

 

И преминавайки през времето

и през пространството

се издигаме в своята същност!

Вяра, надежда и светли пътеки

ни чертаят път сред звездите!

 

Лунен сняг  - а после небесна сълза

се стича по светлия лъч на душата

и заблестява в утрото на новия ден

за едно светло и ново начало...!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гавраил, благодаря ти от сърце за хубавите думи!

    Честит празник на поезията и музиката!
    Мили приятели, пожелавам ви много здраве, радост
    и творческо дръзновение.Нека музата бди над вас
    за да се насладим на прекрасните стихове и музика!
    Бъдете благословени!

    Потапям перото в синьо мастило
    и то само се понася и записвам
    на белия лист какво ми говори душата...
    Докосвам звездите с луната танцувам
    и се усмихвам на мечтите красиви...
    Тогава душата нежно притихва
    до следващия миг изпълнен
    със вълшебства - потапям перото
    в мастилото синьо и оставям следа
    по- снежно белия лист...
  • В тази поезия има колкото загадъчност толкова и кодиран оптимизъм.
    Харесах!
  • Лили, много се радвам да те видя на моята страница!
  • Благодаря, че прочетох!
  • Младене, благодаря ти за прекрасния коментар!
    Влади, благодаря ти за хубавия коментар!
    Василка и Стойчо благодаря ви от сърце!
    Пожелавам ви хубав ден и много успехи!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...