10 ago 2025, 8:18  

Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм...

  Poesía
199 0 2

Ще си тръгнеш от мен с тихи стъпки (то кой ли и не е)
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.

И изтече животът  - бял пясък (почти златоносен)
зад грърба си го хвърляхме бързайки сят, непресят...
Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм...
ти поемаш полека към друг (ако има го) свят...

Всяка нощ аз за тебе, момиче, луната ще питам,
ще те търся в красивия звезден и бляскав кафез,
ще ти хвърлям потайно в тревите пред блока бисквита,
ти понякога, само за кратко опитай... И слез...

 

https://youtu.be/fulC4MuO9bw?si=s8DN2jAGwQg00msN

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...