29 mar 2006, 11:05

изтървахме влака

  Poesía
1.3K 0 2

Изтървахме влака, казвам ти,

 изтървахме влака

  и сега на градуси

 все се ежим в буренака.

Миналото ни одрипано

все го кърпим, все го веем

и си носим дрипите

докато забогатеем.    

Изтървахме влака, казвам ти!

Ако не за нас – поне за внуците

ще строим България,

докато накуцваме.

Ще и сложим и реклами.

Ще си я направим фешан.

Ще ги скрием тези рани

и светът ще е чудесен.

Изтървахме влака, казвам ти,

        итървахме влака,                      

  ако не   за нас - то  внуците

розовото бъдеще ги чака.

 

 

Р.Р.  И така вече три поколения

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...