29 mar 2006, 11:05

изтървахме влака

  Poesía
1.3K 0 2

Изтървахме влака, казвам ти,

 изтървахме влака

  и сега на градуси

 все се ежим в буренака.

Миналото ни одрипано

все го кърпим, все го веем

и си носим дрипите

докато забогатеем.    

Изтървахме влака, казвам ти!

Ако не за нас – поне за внуците

ще строим България,

докато накуцваме.

Ще и сложим и реклами.

Ще си я направим фешан.

Ще ги скрием тези рани

и светът ще е чудесен.

Изтървахме влака, казвам ти,

        итървахме влака,                      

  ако не   за нас - то  внуците

розовото бъдеще ги чака.

 

 

Р.Р.  И така вече три поколения

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Чомакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...