29.03.2006 г., 11:05

изтървахме влака

1.3K 0 2

Изтървахме влака, казвам ти,

 изтървахме влака

  и сега на градуси

 все се ежим в буренака.

Миналото ни одрипано

все го кърпим, все го веем

и си носим дрипите

докато забогатеем.    

Изтървахме влака, казвам ти!

Ако не за нас – поне за внуците

ще строим България,

докато накуцваме.

Ще и сложим и реклами.

Ще си я направим фешан.

Ще ги скрием тези рани

и светът ще е чудесен.

Изтървахме влака, казвам ти,

        итървахме влака,                      

  ако не   за нас - то  внуците

розовото бъдеще ги чака.

 

 

Р.Р.  И така вече три поколения

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Чомакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...