Mar 29, 2006, 11:05 AM

изтървахме влака

  Poetry
1.3K 0 2

Изтървахме влака, казвам ти,

 изтървахме влака

  и сега на градуси

 все се ежим в буренака.

Миналото ни одрипано

все го кърпим, все го веем

и си носим дрипите

докато забогатеем.    

Изтървахме влака, казвам ти!

Ако не за нас – поне за внуците

ще строим България,

докато накуцваме.

Ще и сложим и реклами.

Ще си я направим фешан.

Ще ги скрием тези рани

и светът ще е чудесен.

Изтървахме влака, казвам ти,

        итървахме влака,                      

  ако не   за нас - то  внуците

розовото бъдеще ги чака.

 

 

Р.Р.  И така вече три поколения

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...