Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави икебана?
... и поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...
За миг отвръщам поглед и обърсвам своите сълзи!
Хващам аз една от тези тънки клонки, скършвам я завчас,
а отнейде пак звучи ми тайнственият глас...
Опитам ли да продължа напред - изпречва ми се едър цвят,
крачка върна ли назад - правилата сочат: „ Без Възврат!”...
С ръка откъсвам онзи цвят, но вятърът довява втори,
с молив пиша: „ Без Възврат, освен ако душа се не умòри”...
Какво остава на човек... може би да се помоли? ...