3 авг. 2010 г., 06:51

Изучавам икебана

1.3K 0 5


Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...

Няколко си свята, символи и остарели правила...

Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави  икебана?

 

... и  поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...

За миг отвръщам поглед и обърсвам своите сълзи!

Хващам аз една от тези тънки клонки, скършвам я завчас,

а отнейде пак звучи ми тайнственият глас...

 

Опитам ли да продължа напред - изпречва ми се едър цвят,

крачка върна ли назад - правилата сочат: „ Без Възврат!”...

С ръка откъсвам онзи цвят, но вятърът довява втори,

с молив пиша: „ Без Възврат, освен ако душа се не умòри”...

 

Какво остава на човек... може би да се помоли?

Не! Уви, с молба е трудно днес... действай бързо и с финес!

Онзи поглед в старото ми шкафче ме научи на едно...

Не оставяй да се случваш, сякаш ти е все едно!

 

Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...

Няколко си свята, символи и остарели правила...

Действай! Вече знаеш  как... ще изглежда твойта икебана!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смешко, извинявай, че сега го виждам, ама много е забавно като правиш забележки за римата В едно твое "старомодно" стихо имаше такива "рими", че свят ми се беше завил:

    "пръсттА" - "крЪста",
    "часОвник" - "отшЕлник",
    "парИ" - "глАдни"

    и т.н....

  • На " умори" ударението е на "о"
  • "Не оставяй да се случваш , сякаш ти е все едно!"

    определено тва е най- якия момент

    но е желателно да редактираш текста

    втори - умори - примерно, не е рима
    едно- едно- ?

    не е проблем да няма рима
    ама такива съвпадения на думите трябва да се избягват
    че излиза че все едно си искал ама не си могъл

    идеята ми е имаш рима в началото и читателят свиква
    и я търси и надолу
    обаче се получава едно неприятно... спъване




Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...