Изучавам икебана
Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Лесно тъй реди ли се животът, както майсторът изкусен прави икебана?
... и поглеждам в овехтялото си шкафче - там се гонят старите мечти...
За миг отвръщам поглед и обърсвам своите сълзи!
Хващам аз една от тези тънки клонки, скършвам я завчас,
а отнейде пак звучи ми тайнственият глас...
Опитам ли да продължа напред - изпречва ми се едър цвят,
крачка върна ли назад - правилата сочат: „ Без Възврат!”...
С ръка откъсвам онзи цвят, но вятърът довява втори,
с молив пиша: „ Без Възврат, освен ако душа се не умòри”...
Какво остава на човек... може би да се помоли?
Не! Уви, с молба е трудно днес... действай бързо и с финес!
Онзи поглед в старото ми шкафче ме научи на едно...
Не оставяй да се случваш, сякаш ти е все едно!
Пет цвята, десетина клонки, ваза - разните нюанси на копринена дъга...
Няколко си свята, символи и остарели правила...
Действай! Вече знаеш как... ще изглежда твойта икебана!
© Магда Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
-
Смешко, извинявай, че сега го виждам, ама много е забавно като правиш забележки за римата В едно твое "старомодно" стихо имаше такива "рими", че свят ми се беше завил:
"пръсттА" - "крЪста",
"часОвник" - "отшЕлник",
"парИ" - "глАдни"
и т.н....
-
На " умори" ударението е на "о"
-
"Не оставяй да се случваш , сякаш ти е все едно!"
определено тва е най- якия момент
но е желателно да редактираш текста
втори - умори - примерно, не е рима
едно- едно- ?
не е проблем да няма рима
ама такива съвпадения на думите трябва да се избягват
че излиза че все едно си искал ама не си могъл
идеята ми е имаш рима в началото и читателят свиква
и я търси и надолу
обаче се получава едно неприятно... спъване
-
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
