И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.
Синкав дим, някой снимки гори,
тъжно с вятъра спомени стенат.
Непознати сме днес и дори
всеки има си своя Вселена.
Самотата над огъня бди.
От дима ли сълзят ни очите?
Онзи смях мой и твой, отпреди,
въглен жив, вдън душите ни скрит е. ...