Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
9.10.2023 г., 16:39 ч.  

Изведнъж 

  Поезия » Любовна, Строги форми
381 2 6

И кърви, и кърви, и кърви,
тази есен в листата на клена,
капки кръв в прегорели треви,
спомнят тъжна любов – неродена.

 

Синкав дим, някой снимки гори,
тъжно с вятъра спомени стенат.
Непознати сме днес и дори
всеки има си своя Вселена.

 

Самотата над огъня бди.
От дима ли сълзят ни очите?
Онзи смях мой и твой, отпреди,
въглен жив, вдън душите ни скрит е.

 

Аз жена съм, ти – възрастен мъж,
а заплакахме с теб. Изведнъж.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??