Извинение
Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко,
съвсем кратичко - си превърнала в символ.
Но предаде и мен,
и теб ронливият пясък.
Устремен за никъде -
вятърът кулите килна.
Смалявам се бавно, бавно
и се сливам с водата,
разочаровам те постоянно и
съжалявам до синьо...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Чернев Todos los derechos reservados
