Извинение
Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко,
съвсем кратичко - си превърнала в символ.
Но предаде и мен,
и теб ронливият пясък.
Устремен за никъде -
вятърът кулите килна.
Смалявам се бавно, бавно
и се сливам с водата,
разочаровам те постоянно и
съжалявам до синьо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Чернев Всички права запазени
