Сега разбирам -
аз съм твоят пясъчен замък,
който дълго, дълго си изграждала мислено...
Мъжът, за когото ерозията е непозната
и когото за кратко,
съвсем кратичко - си превърнала в символ.
Но предаде и мен,
и теб ронливият пясък.
Устремен за никъде -
вятърът кулите килна.
Смалявам се бавно, бавно
и се сливам с водата,
разочаровам те постоянно и
съжалявам до синьо...
© Красимир Чернев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
