2 jun 2007, 21:40

Извинение към Парнар

  Poesía
1.1K 0 6
Пиянствам пак... но от обяд...
Та днес е събота, за Бога!
Пиянството е Рай и Ад...
Отдава ми се... И го мога...

Така приспивам съвестта,
ако изобщо съвест имам...
За всички мъки по света,
които на сърце ги взимам...

Деца без майки... Без бащи...
Лъжи... Убийства... Катастрофи...
За всичко адски ме боли...
И ме избива все на строфи...

Но строфите... Какво са те?
Кой го е еня за живота...
Картофите... Оризът... -те,
не знам защо печелят ВОТ-а?!

Заплюйте ме, ако греша,
но политиците отбрани
опъват ни със мисълта,
че цял народ сме все пияни...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чак боли от гадостта в живота ни!!!
    Браво, Гери!
  • Явно ни харесва да ни опъват, щом им позволяваме. На мен ми се иска да опъна Меглена Кунева, но ще изчакам първо да си направи лифтинг на лицето.
  • Животът е такъв какъвто си го направим. Не трябва да виним само другите.
    Много хубав стих, Гери!!! Поздрави!!!
  • Вместо послепис:
    Риа, всеки може да намери в своя град недоволни като себе си хора и да се опита да промени поне нещичко в родното си място. Колкото и да е малка промяната, малко по малко тя се събира и не толкова далечен денят, когато тази промяна ще се усети навсякъде из страната ни!
    Поздрав още веднъж!
  • Поздравления!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....