Jun 2, 2007, 9:40 PM

Извинение към Парнар

  Poetry
1.1K 0 6
Пиянствам пак... но от обяд...
Та днес е събота, за Бога!
Пиянството е Рай и Ад...
Отдава ми се... И го мога...

Така приспивам съвестта,
ако изобщо съвест имам...
За всички мъки по света,
които на сърце ги взимам...

Деца без майки... Без бащи...
Лъжи... Убийства... Катастрофи...
За всичко адски ме боли...
И ме избива все на строфи...

Но строфите... Какво са те?
Кой го е еня за живота...
Картофите... Оризът... -те,
не знам защо печелят ВОТ-а?!

Заплюйте ме, ако греша,
но политиците отбрани
опъват ни със мисълта,
че цял народ сме все пияни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чак боли от гадостта в живота ни!!!
    Браво, Гери!
  • Явно ни харесва да ни опъват, щом им позволяваме. На мен ми се иска да опъна Меглена Кунева, но ще изчакам първо да си направи лифтинг на лицето.
  • Животът е такъв какъвто си го направим. Не трябва да виним само другите.
    Много хубав стих, Гери!!! Поздрави!!!
  • Вместо послепис:
    Риа, всеки може да намери в своя град недоволни като себе си хора и да се опита да промени поне нещичко в родното си място. Колкото и да е малка промяната, малко по малко тя се събира и не толкова далечен денят, когато тази промяна ще се усети навсякъде из страната ни!
    Поздрав още веднъж!
  • Поздравления!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...