2 июн. 2007 г., 21:40

Извинение към Парнар

1.1K 0 6
Пиянствам пак... но от обяд...
Та днес е събота, за Бога!
Пиянството е Рай и Ад...
Отдава ми се... И го мога...

Така приспивам съвестта,
ако изобщо съвест имам...
За всички мъки по света,
които на сърце ги взимам...

Деца без майки... Без бащи...
Лъжи... Убийства... Катастрофи...
За всичко адски ме боли...
И ме избива все на строфи...

Но строфите... Какво са те?
Кой го е еня за живота...
Картофите... Оризът... -те,
не знам защо печелят ВОТ-а?!

Заплюйте ме, ако греша,
но политиците отбрани
опъват ни със мисълта,
че цял народ сме все пияни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чак боли от гадостта в живота ни!!!
    Браво, Гери!
  • Явно ни харесва да ни опъват, щом им позволяваме. На мен ми се иска да опъна Меглена Кунева, но ще изчакам първо да си направи лифтинг на лицето.
  • Животът е такъв какъвто си го направим. Не трябва да виним само другите.
    Много хубав стих, Гери!!! Поздрави!!!
  • Вместо послепис:
    Риа, всеки може да намери в своя град недоволни като себе си хора и да се опита да промени поне нещичко в родното си място. Колкото и да е малка промяната, малко по малко тя се събира и не толкова далечен денят, когато тази промяна ще се усети навсякъде из страната ни!
    Поздрав още веднъж!
  • Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...