Проблемите житейски ме отрупват,
разпъват ме на сто страни...
Тревогите по рамо ме потупват,
а нуждите в ушите ми звънят!
Понякога и нощем не заспивам
в тревожните безсънни часове,
когато изход от туй не откривам -
в борбата ми със злите богове!
Аз моя път безмилостно насочвах
по стръмните пътеки на честа...
Стремях се върховете да изкачвам,
вместо да се стремя към Пропастта...
С главата си в стените аз се блъсках
със своя търсещ Дон-Кихотов дух,
а трябвало лицето си да лъскам,
за всички стонове да бъда глух!
И да пълзя без срам към върховете!
Да се домогвам с лакти до Света...
Но аз така не мога!... Извинете!
По Дяволски Завета не чета!
© Христо Славов Todos los derechos reservados