18 oct 2012, 10:57

Извинете!

  Poesía » Civil
545 0 3

Проблемите житейски ме отрупват,
разпъват ме на сто страни...
Тревогите по рамо ме потупват,
а нуждите в ушите ми звънят!

Понякога и нощем не  заспивам
в тревожните безсънни часове,
когато изход от туй не откривам -
в борбата ми със злите богове!

Аз моя път безмилостно насочвах
по стръмните пътеки  на честа...
Стремях се върховете да изкачвам,
вместо да се стремя към Пропастта...

С главата си в стените аз се блъсках
със своя търсещ Дон-Кихотов дух,
а трябвало лицето си да лъскам,
за всички стонове да бъда глух!

И да пълзя без срам към върховете!
Да се домогвам с лакти до Света...
Но аз така не мога!... Извинете!
По Дяволски Завета не чета!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...