Извинете!
Проблемите житейски ме отрупват,
разпъват ме на сто страни...
Тревогите по рамо ме потупват,
а нуждите в ушите ми звънят!
Понякога и нощем не заспивам
в тревожните безсънни часове,
когато изход от туй не откривам -
в борбата ми със злите богове!
Аз моя път безмилостно насочвах
по стръмните пътеки на честа...
Стремях се върховете да изкачвам,
вместо да се стремя към Пропастта...
С главата си в стените аз се блъсках
със своя търсещ Дон-Кихотов дух,
а трябвало лицето си да лъскам,
за всички стонове да бъда глух!
И да пълзя без срам към върховете!
Да се домогвам с лакти до Света...
Но аз така не мога!... Извинете!
По Дяволски Завета не чета!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
