14 feb 2015, 22:35  

Извисяване

1.3K 1 27

 

 

Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се.  Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.

Издигай се нагоре и не искай
да има вече връщане обратно.
Във конуса на търсената истина
известното изглежда непонятно.

Нещастието щастие ще стане.
Раздялата ще бъде нова среща.
В едно полунеземно извисяване
изстиващото става най-горещо.

Какво ти носи лунното привличане
след прилива на всички океани? -
Страхът на рибите към сушата отвличани
от син флуид, разтворил същността им.

Вулканите на изгрева са стремето
на твоята неписана поезия.
Летиш през сивия тунел на времето
към гарата на тъмната материя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси, Ваня!
  • Благодаря ти, Ваня! Дълбоко ме трогна с тези хубави думи.

    Държа да знаеш, че заради теб изтрих всичките си коментари
    под стихотворението:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338919

    на Brezar111. Именно ти успя да ме убедиш, че не си е струвало да ги правя.

    Лека нощ и усмихнат утрешен ден!
  • Благодаря ти, Руми! А ти успяваш винаги да ме трогнеш с вниманието си към моите текстове. Признателен съм ти.

    Лека вечер и безоблачен утрешен ден!
  • Творбите ти винаги са толкова образни, че успяваш буквално да ме пренесеш на мястото, където се случват всички тези така невероятни събития! Най-искрено те поздравявам!
  • Мерси, Стефане! Трогнат съм, приятелю.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...