Feb 14, 2015, 10:35 PM  

Извисяване

1.3K 1 27

 

 

Самотен плаж и лунната пътека
е пистата последна към звездите.
Издигай се.  Безшумно ехо ще отеква
и сенките ще заличат следите.

Издигай се нагоре и не искай
да има вече връщане обратно.
Във конуса на търсената истина
известното изглежда непонятно.

Нещастието щастие ще стане.
Раздялата ще бъде нова среща.
В едно полунеземно извисяване
изстиващото става най-горещо.

Какво ти носи лунното привличане
след прилива на всички океани? -
Страхът на рибите към сушата отвличани
от син флуид, разтворил същността им.

Вулканите на изгрева са стремето
на твоята неписана поезия.
Летиш през сивия тунел на времето
към гарата на тъмната материя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мерси, Ваня!
  • Благодаря ти, Ваня! Дълбоко ме трогна с тези хубави думи.

    Държа да знаеш, че заради теб изтрих всичките си коментари
    под стихотворението:

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=338919

    на Brezar111. Именно ти успя да ме убедиш, че не си е струвало да ги правя.

    Лека нощ и усмихнат утрешен ден!
  • Благодаря ти, Руми! А ти успяваш винаги да ме трогнеш с вниманието си към моите текстове. Признателен съм ти.

    Лека вечер и безоблачен утрешен ден!
  • Творбите ти винаги са толкова образни, че успяваш буквално да ме пренесеш на мястото, където се случват всички тези така невероятни събития! Най-искрено те поздравявам!
  • Мерси, Стефане! Трогнат съм, приятелю.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...